Морска и Речна България
Пристанищата на България => Северно Черноморие => : max September 14, 2011, 03:55:01 PM
-
пристанище Варна изток
-
Варна - изток
е пристанище за обществен транспорт с национално значение за обработка на генерални и насипни товари, контейнери и пътници.
Обща площ на пристанището 347092 кв м
брой корабни места-14
обща дължина на корабните места-2378 м
Максимална дълбочина пред корабните места 7,5 ;8 м /11,30 м. пред 7-мо и 8-мо място/
ел портални крана - 28 бр. -/от 10 до 32 тонни/
+портейнер/30,5 тонен/
Ричстакери: 2
Жп разтоварище за зърно
Кейова естакада за товарене на зърно, като претоварната машина за зърно е с товароподемност 250 т/ч.
Разтоварваща естакада за меласа с товароподемност 200 т/ч.
Два 10 тонни козлови крана
открита складова площ - 49800 кв м
закрита складова площ - 41500 кв м
Oт тук се изнася най вече зърно- пшеница, царевица, слънчоглед и ечемик. За целта са заети корабни места - № 6, №7( за най дълбокогазещи кораби до 50 000 БТ), №8, №9 и №10, като работят 11 портални крана и разтоварването става основно с грайфери и една зърнотоварна машина. Дължината на кейовите места е 981 м, а максималната дълбочина е 10,80 м. Складирането става в магазии, разположени непосредствено до кея и една специално пригодена за зърнени товари складова база т нар "Сухото пристанище"с лицензиран режим на митическо складиране, отдалечено на 5 км западно от пристанището, на северния бряг на Варненското езеро, с обща площ от 13 декара, притежаващо 6 магазии. Складова база се използва за съхранение на всички видове зърнени храни, какао и генерални товари.
Контейнерния терминал е за обслужване на контейнеровози, с дължина на кея - 338 м и макс. дълбочина - 7,5 м. За целта са заети корабни места №3, №4, №5 и работят 3 портални крана /32 т/ и един портейнер /30.5 т/. Складова площ - 45 000 кв м. Капацитет - 1600 контейнера, Хладилен стиф капацитет - 100 бр, Акцизна зона капацитет - 150 контейнера.
Корабни места №11, №12 и №13 са за обработка на генерални товари, като максималната дълбочина пред корабните места е 7,40 м. Оборудвани са с 5 броя ел. портални крана.
Корабно място №2 е на Портови флот, като максималната дълбочина пред него е 6,10 м.
Пасажерският терминал, заедно с Морска гара е разположен на източния вълнолом и е за обслужване на пътници с 2 кейови места-№0 и №1 за круизни и линейни кораби с дължина 354 м , дълбочина 8,50 м. В близост има яхтено пристанище, стопанисвано от Яхт-клуб Капитан Георги Георгиев - Порт Варна. Яхтеното пристанище предлага следните услуги - поддръжка и ремонт, докуване, ел. захранване, снабдяване с вода и др.. Всяка година пристанището е домакин и организатор на много местни регати и морски състезания.
На територията на Морска гара Варна се намират ресторант, безмитен магазин, магазин за яхтено оборудване и др.
Пристанищен оператор: Пристанище Варна ЕАД
Адрес: г Варна, 9000
пл. Славейков №1
тел.602191, факс: 632953
Данни:
http://www.port-varna.bg/ и
http://www.port.bg/
-
лайнер "Ротердам" на морска гара Варна
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/rote~0.jpg)
рейдова кула на порта
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/normal_mizar_i_tangra_3e5ebt~0.jpg)
в рейдова кула във Варна изток е поместена радарна с-ма и трафик център за движен на корабите VTS център, VTMIS и варненска пилотска станция.
-
През 1940 г идва в порт Варна съветския кораб ”Сванетия”, първи доставил стоки от СССР и полагащ основите на търговските връзки между България и СССР. Официално е приет от 1000 гости и граждани. През 1940 г започват работа два полупортални крана 3 тонни Шкода, а през 1942 г доставят дерик кран Клайд 15 тонен
снимка на новия кораб "Сванетия" в Варна които също доставя важни стоки от СССР за България
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/svanva.jpg)
-
На 15 октомври 1942 г румънския параход „Принцеса Мария” навлиза в забранен миниран район и с наш миноносец в порта и на др ден е изгонен и така започва войната. За охрана на порта на входа против чужди противникови кораби били монтирани 76 мм и 57 мм оръдия и край местността Карантината плаващи батареи до Балканската война.
При самото разширение на пристанището е проведено миночистене и изваждане на повечето стари боеприпаси от I и II световна война. От 1945 до 1952 г е закрито за посещение от чужди кораби.
ето и пощенска картичка от тогава
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/varnmo.jpg)
-
През 1947 г са национализирани пристанищните съоръжения. Тогава въведжат в експлоатация още 5 броя три тонни крана.
През 1947 г крановете изместиха ръчния труд и от 1 май 1948 г няма вече хамали.
На долната фотография виждате едни от първите портални кранове
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/varis.jpg)
-
Но като всяко ново нещо и тук порта не се размина без инциденти по това време чешкия кораб ”Мир” се удря в трети кей които е разбит както и подкрановия път. Старата морска гара влиза в експлоатация 1950 година и тя се намира на сегашното 2ро корабно място. Тогава освен нова кейова механизация навлиза и тиловата механизация. Сегашните 4 и 5 то корабно място бе митническия салон с чупка на кея която е имаше 50 те години.
През 1961 г влизат още ел портални крана- два 5 тонни немски Ганц, през1965 г два 10 тонни Абус, а до 1975 г още 19 немски и кранове Албрехт.
На долната фотография виждате товарене на ж п вагони цистерни на сухотоварен кораб с 100 тонен плаващ кран.
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/varvar.jpg)
-
Въведоха се и ел. магнитни устройства на крановете за товарене на чугун и др. метали.
През 1976 г и 1977 г идват 7 съветски десет тонните Кировец.
На долната фотография обработка на поредния сухотоварен кораб, а отсреща до рейдова кула се вижда круизен пътнически кораб
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/vartiz.jpg)
-
След този период поетапно навлизат и кранове Ганц, които се строяха по лиценз в Русенска корабостроителница. До края на 70 те започнаха работа и мобилните и верижни кранове- немско и руско производство, някои предоставени от БДЖ. Тиловата механизация се ускори с работата на вилкови повдигачи, кофични товарачи от Волво и Бобкет, полските Фадроми, руските влекачи трактори Белорус и познатите ни български Балканкар електрокари. След три годишно разширение, на 26 януари 1966 г. влизат в експлоатация новите пристанищни съоръжения. През 1963 г започна разширение на пристанището за 3 години като на 26 януари 1966 г. влизат в експлоатация Кейовия мол А - общо (5 корабни места) и останалите реконструирани пристанищни съоръжения или общо корабните места се увеличават на 13.
През 60 те и началото на 70 те години през пристанището се внесоха с кораби машините и оборудването на повечето метарулгични, химически заводи и електрически централи в България. С нарастващата индустриализация и корабостроене в района се построиха за работещите и много жилищни блокове в Варненските квартали- Аспарухово, Владиславово и др. През 1968 г започна експлоатацията на сухото пристанище складова база- открити и закрити складови площи извън порт изток, а от 1969 г и ремонтната работилница.
На 23 юни 1977 г на първи мазутен кеи в началото на стария канал експлозия поразява нашия танкер „”Ерма” с двама загинали и много ранени.
-
картичка с норвежкия сухотоварен кораб "Bottiсelu" във Варна 1962 г
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/boyuile.jpg)
картичка със съветския пасажер "Армения" във Варна 1967 г
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/vararn.jpg)
-
Средата на 70 те години се направи опит с корабна ел централа да се захрани целия порт с ток. До 1992 г пристанищен комплекс Варна общо се е посещавал годишно от над 2500 кораба или средно по 7 кораба на денонощие. След 1992 г настъпи кризата на корабни товари и пристанището започна да има и празни кеьови места.
През 2000 г Ро-ро терминалът до Морска гара се трансформира в кей за контейнери за акцизни стоки. От 2003 г. се построи модернизиран портал, нов път за тежкотоварни автомобили и зърноразтоварище.
-
През 1971 г изградиха контейнерния терминал, а на 23 юли 1971 г е посрещнат първия кораб контейнеровоз ”Василий Кучер” СССР от Иличовск и започва обработката на контейнери в пристанище Варна-изток на 5-то кейово място.
на долната фотография виждате първия контейнер който разтоварват тук от СССР
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/Ratrv_kont.jpg)
След това поетапно се разширява терминала до днешиня си вид с съвременни кранове като през 1974 г влязоха в експлоатация и два 32 тонни немски крана Сокол.
Фотография на контейнерния терминал 1986 г
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/varkpo.jpg)
-
контейнерен терминал днешно време снимки ranor
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/11058/varyepo.jpg)
вижда се и часовниковата кула на жп гарата
товарни кораби които се разтоварват на др корабни места
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/11058/varyepo_%282%29.jpg)
в ляво осреща се виждат и военните кораби на Военоморска база Варна
долу яхта и рейдова кула. Рейдовата кула е построена 1959 г, като през 1993 г беше съборена високата и част от неправилна маневра на корейски кораб и на ново беше достроена.
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/11058/varyet_.jpg)
-
Сега имаше подписан проект контейнерния терминал да се премести до кв. Максуда, а на сегашната му територия (283 дка) да се построи атракционна зона с площ около 131 000 кв. м с яхтено и пасажерско пристанище, аквариум, хотели, заведения и зони за отдих. Новият терминал ще струва 160 млн. евро, а откриването му се планира за 2013 г., но едва ли ще се осъществи.
-
Снимки от ИАМА http://www.port.bg/
3-то, 4-то и 5-то корабни места
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/VE_3_5_r.jpg)
нашия кораб "Пионер" на контейнерен терминал
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/ve345.jpg)
6-то корабно място и претоварно съоръжение за товарене на вагони
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/var67.jpg)
-
6-то и 7-мо корабни места
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/VE_67k.jpg)
9-то и 10-то корабни места
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/VE9_10k.jpg)
12-то и 13-то корабни места
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/VE_12k.jpg)
-
вълнолома и морска гара снимани от към плажа от ranor
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/11058/varyepo_%283%29.jpg)
началото на вълнолома сниман от плажа
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/11058/varyepo_%281%29.jpg)
Морска гара с подходите за "Кометите" които едно време тръгваха от тук, тази плоча е събореха 2009 г
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/11058/komva.jpg)
-
Морска гара и поредния съветски пътнически кораб 70-те години
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/portvart_%25281%2529.jpg)
Строителните работи на Морска гара-пътнически терминал в сегашния си вид са започнати 1966 г, а официално влиза в експлоатация Морска гара на 28 юни 1968 г, като на тържеството пътнически кораб ”Несебър” швартова на 1-во корабно място украсен с цветни флагове. През същата година са добавени и половин километровите кейови стени. Морска гара се намира на източния или т. нар. Приморски вълнолом, на ул Вълноломна 1. Сградата е на 3 етажа, с обща площ 15 000 кв м, състои се от салони, чакалня, билетни гишета, митнически и граничен контрол, магазини, ресторант и офиси. На третия етаж има панорамна тераса, от която се разкрива гледка към пристанищния комплекс.
съветския пътнически кораб "Молдавия" 1982 г във Варна
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/portvart.jpg)
-
Морска гара от към вълнолома няколко години след нейното построяване
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/mbd1.jpg)
Пътническия терминал има две корабни места: 0-во и 1-во с възможност да швартоват круизни и линейни пътнически кораби. До тях е пирса за по-малки кораби където швартоваха по-рано Кометите и хидробусите /сега яхти/. Днес освен гледката през лятото на пътнически чужди кораби на Морска гара се извършват и много церемонии по вдигане флаг на български кораби , както и прием на гостуващи чужди военни кораби.
Обща дължина на корабните места- 354 м
Широчина-20 м
Максимална дълбочина-8,50 м
Вижте колко круизни пътнически кораби идваха през социализма едновременно тук-в случая три:
(http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10002/laiva.jpg)