кораб-музей "Радецки"

[max]

всичко за кораб-музей "Радецки"
пояснение -днешния кораб "Радецки"-бивш влекач "Пловдив"

[max]

снимки на кораб музей "Радецки" от mmitov
и http://www.slovo.bg/radetzky/index.html

"Радецки" сниман от високия бряг


общ изглед

Корабът "Радецки" сниман от лодка отпред

Носовата част на "Радецки

[max]

Снимки и в самия кораб




Салонът на Първа класа


Горната палуба на "Радецки", през зимата.
(много удобна за тържества и купони през лятото!)

[max]

интересни факти от  http://www.slovo.bg/radetzky/index.html

Историята около създаването на кораб-музей "Радецки" е доста дълга. Широко известен факт е, че той е въстановен в чест на 90–годишнината от гибелта на Хр. Ботев. Първият човек подел кампанията по въстановяването му е журналистката Лиляна Лозанова. Нейната инициатива е подкрепена от вестник "Септемврийче", в чиято редакция работи.
Л. Лозанова открива на 6.11.1964 год.текуща сметка със сумата 2.50 лв. По тази сметка в следващите години всяко едно училище предава своя дан за построяването на "Радецки". Кампанията е огромна, ентусиазма невиждан.
В чест на 90–годишнината от героичната гибел на Хр. Ботев, 1 200 000 деца отново построяват парахода Радецки.
За ръководството на цялата работа е създаден национален щаб от корабостроители, инженери, архитекти. Първото решение което взима щаба е парахода да се построи по подобие на австрийския "Радецки", да бъде с парна машина, да има странични колела /долапи/. Комин, рулева рубка. Мебелите и съдовете да бъдат изработени по австрийски модел от преди век.
Когато възниква идеята за построяването на "Радецки" от децата, няма на разположение никакви данни, снимки, чертежи, описания на външния вид и вътрешното разположение. Отново е отправен призив във вестник Септемврийче, всеки един българин да помогне с каквото може.
Националният щаб изпраща тричленна комисия в Будапеща и Виена за събирането на ново сведения – в нея са включени главният конструктор на кораба Тодор Тодоров, Л. Лозанова и полк.–доцент М.Михов. В завода "Обуда", където през 1851 год. е построен стария "Радецки" се намира инвентарната книга, в нея се съдържат всички технически данни за парахода – дължина 57.40 м., ширина - с буртика 17.50 м. Височина на борда в средната част 2.40 м., газене – 1.15 м.
Оказва се, че албум на "Радецки" е направен от бояджията – вече 84 годишен – Кирали Йожеф. Той е боядисвал кораба от 1906 год. до бракуването му през 1918 год.
Неговите сведения се оказват изключително ценни. С най-големи подробности той описва какви са били кухненските съдове, килимите...
Когато през август 1966 год. новопостроеният "Радецки" пристига официално в Будапеща на палубата му застава и К.Йожеф. Той е гост и на тържествата на Козлодуйският бряг по повод пускането на кораба на вода. Датата е 30. 05.1966 год.
Негова снимка се намира в пиковата част на експозицията в първа класа на кораба "Радецки". Там старият майстор може да бъде видян с макета на легендарния "Радецки" направен от самия него.
Отново от щаба е определено и заданието от корабостроителния комбинат. От към външно и вътрешно оформление този "Радецки" трябва да е пълно копие на оригиналния. Параходът да пътува предимно край българското крайбрежие, с възможност за преходи по целия район на Дунава. Скорост срещу течениети – 8км./час, по течението – 12 км./час, да има пътниковместимост 300 души.
От сведенията открити в Будапеща разбираме, че "Радецки" е пътувал с 350 души на борда си.
Новият кораб е дълъг 57.40м. и широк 17.50 м

[max]

Кабините на капитана и на екипажа са възстановени по подобие на австрийският "Радецки".
Скулптурът Петър Дойчинов прави образа на ген. Радецки за носовата част. За целта ползва снимки на бюста на генерала.
През 1966 год. музейната експозиция е обновявана няколко пъти. Екипът който я подгатвя включва – проф. Иван Унджиев , художникът Иван Кьосев, историчката Радка Стоянова, проф. Николай Жечев, архитект Стойко Дончев, скулпторът Петър Дойчинов.
Тя е изцяло ориентирана към живота и делото на Хр. Ботев, към съдбата на Ботевата чета. Експозицията и до сега се съхранява в салон първа класа на кораба "Радецки", а нейната пикова част е изнесена на масата, където Ботев пише своето велико писмо.
Днес там се съхраняват мастилницата и перодръжката на капитана управлявал кораба в нощта в неговото завземане от четниците.
За възстановяването на "Радецки" пионерите внасят вместо обещаните 45 000 лв. 523 000 лв. събрани от билки вторични суровини и участие в трудови бригади.
Децата издирват над 27 синове и дъщери на Ботеви четници, а на 28 април осъществяват среща с тях, в къщата където е живяла майката на Ботев – баба Иванка.
На 1.5.1966 год. кораба е даден за заводски изпитания. Особено тържествено протича посрещането на кораба "Радецки" на Козлодуйският бряг на 30. 5. 1966 год. Хиляди хора стекли се от всички краища на страната имат среща тук с една оживяла страница от нашата история. Всеки присъствал делегат е трябвало да си ушие калпак като този на Ботевите четници. Изработени са 600 идейни проекта за пощенска марка, посветена на инициативата децата да построят легендарният "Радецки".
След построяването му корабът прави тържествен рейс и посещение във Виена и Будапеща. Заминава на 26.8.1966 год. със 126 деца на борда си и в 17 ч. На 4.9.1966 год. пристига във Виена.
Устроена е научна конференция от българският посланик във Виена д-р Любен Стоянов. Всички австрийски вестници, радио и телевизия изпращат свои пратеници. Възгласът сред международната общественост е невероятен. Няма човек, който да не е възхитен, от делото на 1 200 000 български деца.
През 1968 год. се налага поставянето на две допълнителни висящи кормилни пера във водната струя на колелата. Подобрено е управлението.
Датата 15.3.1973 год. се оказва фатална за "Радецки", при неговата зимовка в Русенския лиман. След силен снеговалеж и небрежност на екипажа, кораба потъва. На помощ пристига специализирана съветска група от Измайл. Взети са необходимите мерки – "Радецки" изплува на повърхността. С много труд и средства е отново обзаведен. От експлоатацията чувствително се износва парната машина, котела и останалите механизми.
Със заповед на министерството на транспорта е назначена 6 членна комисия от специалисти която да изясни състоянието на парахода и неговата бъдеща работа. Изводът на комисията е, че едва след основен ремонт, "Радецки" ще може да се експлоатира адекватно.
Предвижда се до 30.4.1983 год. музейната експозиция да бъде обновена.
Откритата през 1966 год. се е съобразявала с тогавашният статут и функциите му. Периодично "Радецки" извършва рейсове и цялата му база е пригодена за това.

[max]

През 1982 год. възникват нови моменти, което налага известни промени. Кораба е трябвало да извършва курсове епизодично и цялата му база да се ползва от чавдарчетата и пионерчетата за тържествени ритуали, сборове и тържества. Експозицията ще разглежда като основен момент героичната история на българският народ, животът и делото на Хр. Ботев и неговата чета.
Тематико–експозиционният план е изготвен от тогавашния главен уредник в Окръжния Исторически Музей – гр. Враца – Николай Дойнов.
Експозицията е разположена в салон 1-ва класа на кораба. Нейният вид е запазен и до сега.
Първият директор на музея, доказал своята енергичност, размаха и непоколебимостта си – н.с. Евгени Сачев, допринася за превръщането му в институция. По негово време са издадени рекламните материали с които и до ден днешен разполага музея. Значки “Радецки” (носещи символа “R”), дипляните – даващи сбита и синтезирана информация относно Ботевата чета и достъпна за малки и големи, съчиненията на Ботев в два тома, както и на 5 чужди езика.
Създадени са кръжоците – Млад моряк и Млад екскурзовод, където с плам се обучават десетки млади хора. Неоценимо богатство е и художествената колекция на НМП "Радецки", създадена през 1986 год. съхраняваща стотици художествени произведения на скулптурата графиката и живописта. Организирани са съвместни и индивидуални изложби в Дом на енергетика – Козлодуй, в зала 1 на НДК и не рядко гостуващи и в чужбина. През септември 1991 год. е открита художествена галерия, която разполага с 359 платна. Къщата е общинска, но е предоставена на музея за ползване през 1988 год. В момента там се намира и управлението на музея.
Нека се върнем към преустройството на парахода. Парасиловата установка продължава да дава дефекти, резервни части за нея няма. За това през 1988 е решено тя да бъде подменена с дизелова. Кораба отново влиза на ремонт за цели 5 години до октомври 1993 год. Монтирани са два главни дизелови двигатели, които с помощта на редуктори задвижват колелата.
В момента кораба в специално изграденото за него място на Козлодуйския бряг. Без помощта на Министерството на културата, Община Козлодуй и АЕЦ – Козлодуй, Музеят НМП "Радецки" е обречен на разруха.
През 1982 год, със създаването на НМП – "Радецки" и установяването на кораба в специално пригодения за него пристан на Козлодуйския бряг е осъществена идеята на комитет “Цар Освободител” с председател Стоян Заимов. Благодарение на съвместната работа на няколко министерства това дело става осъществимо.
"Радецки" – живия паметник на Ботевото дело, на вечната борба за свобода на цял един народ.
От  Людмила Дамянова, директор на НМП "Радецки"

[max]

сега ще добавя и от мен още малко:

Технически данни:
водизместване 375 т
Дължина 57,40 м
дължина между перпендикулярите 52,80 м
широчина 7,60 м
височина на надстройката 2,40 м
газене 1,15 м
Силово уредба: двуцилиндрова парна машина 450 кс , поместена е в средата на кораба с огнетръбен парен котел-сега работеш с газьол парогенератор, авариен дизелгенератор 25 kw, задвижван с дизeлов двигател 28 кс. Парната машина днес е замества два дизелови двигатела и редукторни приводи.
Скорост: 16 км/ч срещу течението на реката
100 пътници 54 спални места
Екипаж 8
Корабни механизми:
Две страничи гребни колела (долапи) шарнирен тип свързани директно с вала.
Рулево устройство задвижвано с парна рулева машина и възможност за ръчно управление.
Парен котвен рудан който повдига и спуска 2 котви тип Хол с маса 450 и 350 кг.
Има и известни различия от оригиналния ”Радецки”, по мястото на рулевата рубка, сегашния има и хладилно отделение, кухня, баня, осветление. Помещенията му в долната палуба имат кръгли илюминатори, а на горната палуба са с правоъгълни финестрини. Кабините на екипажа са в трюма- 2 четериместни и 1 шестместна, плюс още кабини с по 4 койки всяка. Второкласния пътнически салон е разделен на мъжки и женски. Първокласните пътнически кабини са 6 четериместни и останалите са двуместни с ламаринени капаци на финестрините на главната палуба. На носа на кораба е поставен бюст на словашкия фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки.
В носовата част е второкласния салон за 20 пътници. Зад него е пощенската кабина и кабината на севитьора за пригатвяне на кафе. Пред машинната шахта е багажното отделение, от към десния борд е разположена кабината на капитана и главния механник. В задния край на десния борд има 2 двумесни кабини за пътници и гише за билети, хладилно помещение за храна на екипажа и пътниците, до кожуха на лявото гребно колело е началото на кухнята и ресторанта. На главната палуба е първокласния салон с площ 80 кв м. Кораба има и открита палуба над второкласния и първокласния салон с парапет с височина 1 метър и дървени пайки за сядане на пътниците. По средата е рулевата рубка, зад нея димохода и лулите за охлаждане на машино- котелното отделение.

[max]

Днешния кораб музей ”Радецки” е преустроения парен влекач „Пловдив”-построен в корабостроителница Обуда, Унгария през 1951 г. Предназначен е бил за СССР, но е закупен от БРП. Плава у нас като влекач до 1963 г. Точно този кораб е избран да се преустрои в музей, защото отговарял по размери и се задвижвал със странични гребни колела подобно на оригиналния "Радецки” а и този е построен в същата корабостроителница в Унгария. Преустройването му започва на 30 септември 1965 г в Русенска корабостроителница. На 28 май 1966 г е спуснат на вода в Русенския лиман и на 2 юни е на Козлодуйски бряг на собствен ход в чест на 90–годишнината от гибелта на Хр. Ботев. Преди да доиде кораба тук е изграден лиман, а Паметника край Козлодуй е построен през 1939 г и е оформено Дунавското корито на брега с бетон. От 1968 г той е единственият плаващ музей у нас и до днес. На 15 март 1973 год. "Радецки", по време на зимовка потъва в лимана на Русенска корабостроителница, изоставен след силен снеговалеж. С помощта на специализирана съветска група от Измайл, "Радецки" е изваден и отново обзаведен. До 1978 г. кораба е използван за екскурзии до Виена и Браила. От 1984 г. е на котва като кораб музей в лимана на Козлодуйския бряг до пристанище Козлодуй.
Поради износване на парната машина и другите механизми през 1988 г кораба влиза на ремонт за цели 5 години до октомври 1993 год, когато е сменена парната машина с два дизелови двигатела SKL 150 кс, но запазиха парната машина и в последствие два дизелови двигатела ЗД 12 СССР 300 кс дванайсет цилиндрови с риверс редуктор и тристепенен редуктор задвижващи гребните колела.През годините са му правени доста ремонти като най съществени са в Русенската корабостроителница през 1973, 1984, 1988, 1990 и 1993 г.След ремонта е преместен на специален лиман провлачен с влекач ”Видин” сегашен ”Цар Симеон” и след това отново се отправя за Козлодуй на самоход , но плаващ предмет повреди гребните колела и е добуксиран до Козлодуй.
От 1993 г извършваше организирани плавания по реката между наши пристанища с нощувки за 40 души в първокласния салон, плавал е и до Виена, Будапеща и др. Първоначално беше с екипаж 37 души, но от 2000 ната година вече са 8 моряци обслужваш екипаж, зашото не плава постоянно, а има вахта. През 2004 г ремонтират долапите –страничните гребни колела, подмениха металните им лопати, корпуса провериха с ултразвук и го пребоядисаха. Сега кораба развива скорост едва 8 км/час по течението и 6 км/ч срещу течението. Той е вече много стар кораб. Няма съвременна радарна с-ма и ехолот, противопожарната му с-ма е остаряла, няма и пречиствателна инсталация за отпадни води. Един министър беше казал че ” кораба бил стар непотребен сандък” и за нищо не ставал, което за мен е липса на всякакъв патриотизъм и достойнство към българската история. Лично за мен този кораб трябва да се запази, защото той е светиня за идните поколения и за България.

[ystoyanov]

Корабът „Радецки” и Русенска корабостроителница
Във връзка с 90-тата годишнина от подвига на Христо Ботев и неговата чета на Русенската корабостроителница ( по това време ККЗ „Ив. Димитров”) е поставена задачата за възстановяване на парния кораб „Радецки”. Възстановяването на кораб, строен през 1851 год., за който има запазени само няколко общи снимки и един чертеж без размери се оказва трудна задача. Пред проектантите се поставят две противоположни изисквания: Първото е максимална близост на новия кораб до прототипа при съблюдаване на историческата достоверност на обзавеждането и разпределението на кораба, а второто – да притежава удобствата на един съвременен кораб за далечни рейсове. На практика се получават отделни компромисни решения, които правят новопостроения пътнически кораб да изглежда сравнително близко до оригинала и същевременно да отговаря на съвременните изисквания за превоз на пътници. Понеже възстановяването на „Радецки” е извънпланова задача за корабостроителницата, се налага изграждане на Заводски щаб, който координира действията на цеховете и отделите по постройката на кораба. Никифор Димитров (старши конструктор в завода) е избран за ръководител на Заводския щаб. Въпреки кратките срокове за проучване, проектиране и строеж, корабостроителите успяват да изпълнят тази нелека задача, без да попречат на основното производство на корабостроителницата.
Новият „Радецки” се изгражда на базата на парния влекач с гребни колела „Пловдив”, построен през 1954 год. в корабостроителницата в Обуда, Унгария. От влекача „Пловдив” са използвани корпуса, движителите ( гребни колела и тяхното задвижване) и двигателя- парна машина на дизелово гориво. Построени са нови надстройки близки до оригиналните. Вътрешното разпределение и обзавеждане са изпълнени по спомените на 84 год. унгарец Йожеф Карай, който в продължение на 12 год. е бил бояджия на „Радецки”. Характерният за епохата стил е спазен най- добре в пътническите салони първа и втора класа и в кабината на капитана.
На 28 май 1966 год. на тържествен митинг в Русенската корабостроителница, корабът е кръстен и спуснат на вода. Кръстница е Мария Попова- представител на пионерската организация от Калофер. Капитан на „новия” кораб „Радецки” става Никола Трифонов

[ystoyanov]

Спускане  "Радецки" на вода- 28 май 1966 год


Ето част от отзвука в световната преса през 1966 год. за въстановяването на легендарния австрийски параход:

„Не само в Англия и Америка съществува ентусиазмът за запознаване с ветераните. Както се вижда, в България е възстановен в действителните му размери исторически парен кораб с гребни колела, строен преди повече от 110 години и отдавна престанал да съществува. Възстановяването на кораба бе извършено от русенския корабостроителен завод в България по случай 90- годишнината от превземането на кораба през 1876 г. от чета бунтовници, начело с великия поет и революционер Христо Ботев. В резултат на това е създаден един национален паметник.”
Списание Marine Engineer And Naval Architect- Великобритания

„Възстановяването на ”Радецки” е вдъхновено от велик подвиг. Само народ, който силно люби своето минало и уверено гледа на своето бъдеще, е способен на такова нещо.”
Алоис Енглендер- племенник на капитана на стария „Радецки”

През 1991- 1993 год. „Радецки” постъпва отново за ремонт в Русенската корабостроителница. Освен извършения основен ремонт е демонтирана остарялата парна машина, и са монтирани два дизелови двигателя, които да задвижват гребните колела.

"Радецки" на ремонт в Русенска корабостроителница - 2004 год

[ystoyanov]

Последният ремонт е извършен през 2004 год. отново в Русенската корабостроителницата. Ремонтирани са гребните задвижващи колела, като са подменени металните лопатки.

Сравнителни схеми на оригиналния "Радецки" и неговото копие



"Радецки" по р Дунав

[ystoyanov]

Снимки на парния влекач"Пловдив", направени на Пристанище Русе 1962 г преди преустройството му.
На първата снимка вдясно се вижда носа на "Пловдив"


На борда на парния влекач:

[ystoyanov]

още една снимка на борда на влекач "Пловдив"


И "новия" вече параход "Радецки" на пристанище Русе през 80 те год. Ясно се вижда разликата в надстройките.